DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Симон Боливар - биография

Симон Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Боливар и Паласиос (на испански: Simón José Antonio de la Santísima Trinidad Bolívar y Palacios) е латиноамерикански революционер и политик. Роден във Венецуела, той оглавява борбата за независимост на днешните Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Панама и Боливия. В определени периоди Боливар е президент на Велика Колумбия, Перу и наречената на негово име Боливия.

Ранни години

Симон Боливар произлиза от аристократично семейство, преселило се в днешна Венецуела през 16 век от бискайското село Болибар, откъдето идва фамилното му име.[1] Баща му е далечен потомък на крал Фернандо III и савойския граф Амедей IV, както и на фамилията Арданса.[2] Богатството на семейството до голяма степен се дължи на добива на злато и мед в района на река Ароа, като по-късно Боливар използва част от доходите от мините, за да финансира походите си.

Симон Боливар е роден през 1783 в Каракас. Сред неговите възпитатели е Симон Родригес, оказал голямо влияние върху младежа. След смъртта на родителите си, през 1799 Симон Боливар заминава за Испания, за да продължи своето образование. Там той се жени за Мария Тереса Родригес дел Торо и Алаиса, но на следващата година двамата посещават Венецуела и тя умира от малария. Боливар се връща в Европа през 1804 и известно време е част от свитата на Наполеон Бонапарт. По това време той става франкмасон и по-късно основава нови ложи в Латинска Америка.[3]

Създаване на Велика Колумбия

Симон Боливар се връща във Венецуела през 1807. След като Наполеон Бонапарт поставя на испанския трон брат си Жозеф Бонапарт през 1808, латиноамериканските колонии отказват да го признаят и властта в тях е поета от местни правителства, независими от Мадрид. Хунтата в Каракас обявява независимостта си през 1810 и Боливар, който участва в нея, е изпратен на дипломатическа мисия във Великобритания.

През 1811 Боливар отново е във Венецуела, но на следващата година водачът на хунтата Франсиско де Миранда предава страната на испанците и Боливар заминава за Картахена, където пише своя „Картахенски манифест“. През 1813 Конгресът от Тунха му поверява командването на войските на Нова Гранада и на 14 май той започва настъпление към Венецуела, станало известно като „Възхитителната кампания“ (Campaña Admirable). На 23 май влиза в Мерида, където получава прозвището „Освободителя“ (El Libertador), а на 9 юни превзема и Трухильо. На 15 юни издава известния „Декрет за война до смърт“, на 6 август превзема Каракас, с което е обявена Втората венецуелска република.

След въстанието на Хосе Томас Бовес през 1814 и падането на Венецуелската република Боливар се връща в Нова Гранада, където оглавява колумбийските националисти и превзема Богота. Той има намерение да се отправи към Картахена и с помощта на местни сили да превземе Санта Марта, но след спорове с правителството в Картахена през 1815 заминава за Ямайка. Оттам отправя искане за помощ до хаитянския лидер Александър Петион.

През 1817 с хаитянска помощ, получена срещу обещанието за освобождаване на робите, Боливар дебаркира във Венецуела и превзема Ангостура (днес Сиудад Боливар). След победата в битката при Бояка през 1819 към териториите, свободни от испански контрол, се добавя и Нова Гранада. На 7 септември 1821 е създадена Велика Колумбия, федерация, включваща по-голямата част от днешните Венецуела, Колумбия, Панама и Еквадор. Симон Боливар става неин президент, а Франсиско де Паула Сантандер - вицепрезидент.

Управление

Победите при Карабобо през 1821 и Пичинча през 1822 затвърждават властта на Боливар във Венецуела и Еквадор. През юли 1822 той се среща в Гуаякил с аржентинския генерал Хосе де Сан Мартин, „защитник на перуанската свобода“, и поема ангажимент да го подпомогне за окончателното изтласкване на роялистите от Перу. На 10 февруари 1824 перуанският парламент назначава Боливар за диктатор. На 6 август, подпомаган от Антонио Хосе де Сукре, той нанася решително поражение на испанците в битката при Хунин, а на 9 декември испанските войски са окончателно разгромени от Сукре при Аякучо.

На 6 август 1825 е обявено създаването на Боливия, като Боливар става един от малкото хора, на които е наречена цяла държава. В същото време той среща трудности да задържи контрола върху обширната Велика Колумбия. Във Венецуела започват местни въстания и федерацията се оказва на ръба на разпадането. Макар че е постигнато споразумение с венецуелските бунтовници, то предизвиква недоволство в Нова Гранада.

Опитвайки се да спаси разпадащата се държава, Боливар свиква конституционно събрание в Оканя през април 1828. Намерението му е да въведе силно централизирано управление с пожизнен президент, подобно на установеното в Боливия. Тези планове срещат силна съпротива в събранието и Боливар оттегля от него своите привърженици, след което се обявява за диктатор. Това още повече изостря напрежението и на 25 септември 1828 е направен опит за убийството му, а през следващите месеци започват бунтове в Нова Гранада, Венецуела и Еквадор.

На 27 април 1830 Боливар се отказва от властта, възнамерявайки да замине за Европа, но на 17 декември умира от туберкулоза в Санта Марта. През 1842 останките му са пренесени в Каракас, където на гроба му е изграден паметник.

източник:


{START_COUNTER}