На 17 април 2014 в Мексико сити на 87 години умира  Габриел Гарсия Маркес, един от най-големите и обичани писатели на поколения читатели по целия свят.

Творбите му, превърнали се в класика, събират мъдростта и тъгата, очарованието и магията на света на Маркес. Затова и решихме да подберем 10 цитата от неговите книги, които истински доказват непреходността на литературата му.

1. „Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания“

Из „За любовта и други демони“
(Изд. „Лъчезар Минчев“, София, 2012, превод: Елена Дичева)

2. “…И двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо”

Из “Любов по време на холера”
(ДИ „Народна култура“, София, 1987, превод: Тамара Такова)

3. “…Докато минаваха безбройните му години, разбра, че лъжата е по-удобна от съмнението, по-полезна от любовта, по-трайна от истината”

Из “Есента на патриарха.”
(ДИ „Народна култура“, София, 1979)

4. „… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“ 

Из “100 години самота”
(Издателство на ОФ, София, 1978, превод: Румен Стоянов)

5. “За Петра Котес обаче никога не е бил по-добър мъж, отколкото тогава, може би защото объркваше с любов състраданието, което той й вдъхваше, и чувството за взаимопомощ, което немотията бе пробудила и у двамата. Оголеното легло престана да бъде място за безчинства и се превърна в убежище на доверявания”

Из “100 години самота”
(Издателство на ОФ, София, 1978, превод: Румен Стоянов)

6. “Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.”

Из “Любов по време на холера”
(ДИ „Народна култура“, София, 1987, превод: Тамара Такова)

7. „Врагът си служи по-добре с нашата интелигентност, отколкото с нашите грешки“

Из „За любовта и други демони“
(Изд. „Лъчезар Минчев“, София, 2012, превод: Елена Дичева)

8. “Бе го пуснал в пощенската кутия, без много да му мисли, и когато се усети, вече бе станало късно да си го вземе обратно. Но сега му се стори, че е излишно да обяснява всичко това, и просто помоли Фермина Даса да не чете писмото.
— Добре — каза тя. — В края на краищата писмата са на този, който ги пише. Не е ли така?
Той направи една решителна стъпка.
— Така е — каза. — Затова, когато една връзка се прекъсне, те са първото, което се връща.”

Из “Любов по време на холера”
(ДИ „Народна култура“, София, 1987, превод: Тамара Такова)

9. “И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота.“

Из “100 години самота”
(Издателство на ОФ, София, 1978, превод: Румен Стоянов)

10. “Проблемът на брака е, че рухва всяка нощ след любовта и трябва да го съграждаш наново всяка сутрин преди закуската.”

Из “Любов по време на холера”
(ДИ „Народна култура“, София, 1987, превод: Тамара Такова)

 Източник: azcheta.com/