Морето поглъща Картахена де Индиас – „най-добре укрепения град в Америка“

Картахена де Индиас е заплашен от глобалното затопляне. Морето вече е “изяло” 100 хектара земя по крайбрежието и е погълнало хиляди къщи. Снимка: уебшотс

Водата наводнява къщите и изкоренява дърветата: морето се врязва все по-навътре в колумбийския бряг и вече са изчезнали 100 хектара земя. С жестоки последици от промените в климата е особено заплашен обичаният от туристите град Картахена де Индиас на карибското крайбрежие, наричан също „най-добре укрепения град в Америка“, пише сп. „Щерн“.
Крепостните стени на Картахена де Индиас свидетелстват достолепно за световноизвестното колониално наследство на колумбийския град. Но това кътче от Карибите, което е пристан за туристически кораби и за почитателите на носталгичните сгради от Средновековието, е в опасност. И този път не става дума за войнствени и шумни войници, които искат да завладеят крепостта. Този път врагът се промъква тихо и като че ли не може да бъде спрян. Климатичните промени влияят бавно и неотменно на живописните бреговете на Колумбия и перспективите са все по-мрачни.

Вече са разрушени 515 км от крайбрежната ивица или най-малкото са засегнати, съобщи Институтът за изследване на моретата и крайбрежието, който е на подчинение на колумбийското министерство за опазване на околната среда. “Морското равнище постоянно се покачва”, казва Хосе Даниел Пабон от Националния университет в Богота пред списанието. Географът изследва феномена от много години и има ужасяваща прогноза: ако се запази темпото на покачване на морското ниво, през 2100 година то ще е с 40 см по-високо.

За града, който живее благодарение на туризма и е разположен едва на два метра над морското равнище, това е катастрофална прогноза. Учените се опасяват, че е заплашено и скъпоценното колониално строително наследство. Докато стои пред картата на страната, Пабон показва няколко области, за които положението може да стане драматично преди края на века.

Нивото на водата се покачва още по-бързо по крайбрежието на Тихия океан. До края на века то може да се повиши с около 60 см, а последиците ще са драматични: водата ще навлезе километри навътре в равните крайбрежни райони. Заплашени са цели градове и села близо до брега.

Наводнени къщи и изкоренени дървета

Първите прояви на тази страховита перспектива вече са видими. Според изследванията на учените в департамент Ла Гуахира вече са засегнати 183 км крайбрежна ивица.

Туризмът е основният поминък в Картахена де Индиас. Носталгичните сгради от Средновековието обаче са застрашени от покачващото се морско равнище. Снимка: уебшотс

Провинцията в най-североизточните части на страната ще страда най-много от навлизането на морето в сушата. Топенето на ледовете по полюсите заради затоплянето на Земята осигурява допълнителни водни маси, които са отговорни за покачването на морското равнище.

Влиянието на ерозията може да се наблюдава на много места по крайбрежието. В Ла Бокийя много къщи са наводнени, а в Дибула покачващата се вода изкоренява дървета. Земната маса и скалите се свличат в морето и оставят след себе си дълбоки прорези, а крайбрежната ивица се отдръпва парче по парче.

Досега морето е взело над сто хектара земя. В сравнение с цялата крайбрежна ивица това е малко, но е предупредителен изстрел, който предсказва най-лошото. А в разтърсващ репортаж колумбийският всекидневник „Ел Тиемпо“ разказва как морето вече е “изяло” хиляда къщи.

Към това трябва да се прибави и фактът, че човешката дейност влияе и засилва ерозията още повече. Изсичането на типичните мангрови храсти и дървета ускорява процесите, обяснява геоложката Бланко Оливия Посада от университета в Богота. Дървесината се използва за строежа на къщи и хотели. Корените на растенията, които държат почвения слой, губят битката срещу ерозията заради наводненията. „Ел Тиемпо“ пък цитира геоложката, според която строителството на къщи непосредствено до брега също има значение. Влияе и промяната на теченията на реките.

Колумбийското правителство се зае сериозно с проблема и изготви програма за няколко милиона евро. Парите ще отидат преди всичко за модернизиране на строителството на диги и бентове. Но дали това ще е достатъчно да бъдат предпазени колумбийците, които живеят близо до брега от изчезването на земните маси, не е много сигурно.

Парниковите газове трябва да бъдат намалени

Според Хосе Даниел Пабон има само едно решение. “Трябва да намалим отделянето на парникови газове в световен мащаб. Само ако направим това ще имаме шанс поне да намалим скоростта на случващото се”, казва географът. Дотогава колумбийските учени ще алармират Междуправителствения панел за промените в климата и Института за метеорология, хидрология и изследване на околната среда. Там се събират данните, за да може в бъдеще да бъдат взети правилните решени и да се добие цялостна представа за ситуацията.

За щастие Пабон не е загубил чувството си за хумор. На въпроса дали би си купил един от скъпите апартаменти, които се строят в туристическия метрополис Картахена близо до брега, той отговаря: “Мисля да инвестирам парите си по-скоро в къща в планините, когато ги спечеля.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.